зет

Речник на българския език

зет съществително име, мъжки род (тип 29) редактиране

Значение

зѐтят, зѐтя, мн. зѐтьове, м. Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители, братя, сестри и роднини. Взехме добър зет.
Заврян зет (приведен зет). — Зет, който живее със семейството си при родителите на жена си.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зет
непълен член зе-тя
пълен член зе-тят
мн.ч. зе-тьо-ве
членувано зе-тьо-ве-те
бройна форма зе-тьо-ве
звателна форма зет-ко