девер

Речник на българския език

дѐвер съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дѐвери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • девир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-вер
непълен член де-ве-ра
пълен член де-ве-рът
мн.ч. де-ве-ри
членувано де-ве-ри-те
бройна форма де-ве-ри
звателна форма де-ве-ре