зеленчук

Речник на българския език

зеленчу̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. зеленчу̀ци, (два) зеленчу̀ка, м. Градински растения, отглеждани за храна, както и техните плодове. Доматите, лукът, зелето са зеленчуци, без които не можем.

Грешни изписвания (3)

  • зелинчук
  • зиленчук
  • зилинчук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зе-лен-чук
непълен член зе-лен-чу-ка
пълен член зе-лен-чу-кът
мн.ч. зе-лен-чу-ци
членувано зе-лен-чу-ци-те
бройна форма зе-лен-чу-ка
звателна форма