зверѝлник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. зверѝлници, (два) зверѝлника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилник.
Грешни изписвания (3)
- зверилнек
- звирилнек
- звирилник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зве-рил-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | зве-рил-ни-ка | |
| пълен член | зве-рил-ни-кът | |
| мн.ч. | зве-рил-ни-ци | |
| членувано | зве-рил-ни-ци-те | |
| бройна форма | зве-рил-ни-ка | |
| звателна форма | — | |