захабя

Речник на българския език

захабя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

захабѝш, мин. св. захабѝх, мин. прич. захабѝл, св.вж. захабявам.

Грешни изписвания (8)

  • захабйа
  • захабйъ
  • захъбйа
  • захъбйъ
  • зъхабйа
  • зъхабйъ
  • зъхъбйа
  • зъхъбйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ха-бя за-ха-бим
2 лице за-ха-биш за-ха-би-те
3 лице за-ха-би за-ха-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ха-бих за-ха-бих-ме
2 лице за-ха-би за-ха-бих-те
3 лице за-ха-би за-ха-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ха-бях за-ха-бях-ме
2 лице за-ха-бе-ше за-ха-бях-те
3 лице за-ха-бе-ше за-ха-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице захабил съм захабила съм захабило съм захабили сме
2 лице захабил си захабила си захабило си захабили сте
3 лице захабил е захабила е захабило е захабили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях захабил бях захабила бях захабило бяхме захабили
2 лице беше захабил беше захабила беше захабило бяхте захабили
3 лице беше захабил беше захабила беше захабило бяха захабили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще захабя ще захабим
2 лице ще захабиш ще захабите
3 лице ще захаби ще захабят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм захабил ще съм захабила ще съм захабило ще сме захабили
2 лице ще си захабил ще си захабила ще си захабило ще сте захабили
3 лице ще е захабил ще е захабила ще е захабило ще са захабили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да захабя щяхме да захабим
2 лице щеше да захабиш щяхте да захабите
3 лице щеше да захаби щяха да захабят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм захабил щях да съм захабила щях да съм захабило щяхме да сме захабили
2 лице щеше да си захабил щеше да си захабила щеше да си захабило щяхте да сте захабили
3 лице щеше да е захабил щеше да е захабила щеше да е захабило щяха да са захабили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице захабял съм захабяла съм захабяло съм захабели сме
2 лице захабял си захабяла си захабяло си захабели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице захабил съм захабила съм захабило съм захабили сме
2 лице захабил си захабила си захабило си захабили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм захабил била съм захабила било съм захабило били сме захабили
2 лице бил си захабил била си захабила било си захабило били сте захабили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да захабя щяла съм да захабя щяло съм да захабя щели сме да захабим
2 лице щял си да захабиш щяла си да захабиш щяло си да захабиш щели сте да захабите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм захабил щяла съм да съм захабила щяло съм да съм захабило щели сме да сме захабили
2 лице щял си да си захабил щяла си да си захабила щяло си да си захабило щели сте да сте захабили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих захабил бих захабила бих захабило бихме захабили
2 лице би захабил би захабила би захабило бихте захабили
3 лице би захабил би захабила би захабило биха захабили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ха-би за-ха-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ха-бен
непълен член за-ха-бе-ния
пълен член за-ха-бе-ни-ят
женски род за-ха-бе-на
членувано за-ха-бе-на-та
среден род за-ха-бе-но
членувано за-ха-бе-но-то
множествено число за-ха-бе-ни
членувано за-ха-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ха-бил
непълен член за-ха-би-лия
пълен член за-ха-би-ли-ят
женски род за-ха-би-ла
членувано за-ха-би-ла-та
среден род за-ха-би-ло
членувано за-ха-би-ло-то
множествено число за-ха-би-ли
членувано за-ха-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ха-бял
женски род за-ха-бя-ла
среден род за-ха-бя-ло
множествено число за-ха-бе-ли