захаби

Речник на българския език

1. захаби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

захаби е производна форма на захабя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. захаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

захаби е производна форма на захабя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. захаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

захаби е производна форма на захабя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. захаби — повелително наклонение, ед. ч.

захаби е производна форма на захабя (повелително наклонение, ед. ч.).