зарева

Речник на българския език

1. зарева̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 151it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • заревъ
  • зарива
  • заривъ
  • зърева
  • зъревъ
  • зърива
  • зъривъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ре-ва за-ре-вем
2 лице за-ре-веш за-ре-ве-те
3 лице за-ре-ве за-ре-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ре-вах за-ре-вах-ме
2 лице за-ре-ва за-ре-вах-те
3 лице за-ре-ва за-ре-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ре-вях за-ре-вях-ме
2 лице за-ре-ве-ше за-ре-вях-те
3 лице за-ре-ве-ше за-ре-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заревал съм заревала съм заревало съм заревали сме
2 лице заревал си заревала си заревало си заревали сте
3 лице заревал е заревала е заревало е заревали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заревал бях заревала бях заревало бяхме заревали
2 лице беше заревал беше заревала беше заревало бяхте заревали
3 лице беше заревал беше заревала беше заревало бяха заревали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зарева ще заревем
2 лице ще заревеш ще заревете
3 лице ще зареве ще зареват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заревал ще съм заревала ще съм заревало ще сме заревали
2 лице ще си заревал ще си заревала ще си заревало ще сте заревали
3 лице ще е заревал ще е заревала ще е заревало ще са заревали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зарева щяхме да заревем
2 лице щеше да заревеш щяхте да заревете
3 лице щеше да зареве щяха да зареват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заревал щях да съм заревала щях да съм заревало щяхме да сме заревали
2 лице щеше да си заревал щеше да си заревала щеше да си заревало щяхте да сте заревали
3 лице щеше да е заревал щеше да е заревала щеше да е заревало щяха да са заревали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заревял съм заревяла съм заревяло съм заревели сме
2 лице заревял си заревяла си заревяло си заревели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заревал съм заревала съм заревало съм заревали сме
2 лице заревал си заревала си заревало си заревали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заревал била съм заревала било съм заревало били сме заревали
2 лице бил си заревал била си заревала било си заревало били сте заревали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зарева щяла съм да зарева щяло съм да зарева щели сме да заревем
2 лице щял си да заревеш щяла си да заревеш щяло си да заревеш щели сте да заревете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заревал щяла съм да съм заревала щяло съм да съм заревало щели сме да сме заревали
2 лице щял си да си заревал щяла си да си заревала щяло си да си заревало щели сте да сте заревали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заревал бих заревала бих заревало бихме заревали
2 лице би заревал би заревала би заревало бихте заревали
3 лице би заревал би заревала би заревало биха заревали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ре-ви за-ре-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ре-вал
непълен член за-ре-ва-лия
пълен член за-ре-ва-ли-ят
женски род за-ре-ва-ла
членувано за-ре-ва-ла-та
среден род за-ре-ва-ло
членувано за-ре-ва-ло-то
множествено число за-ре-ва-ли
членувано за-ре-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ре-вял
женски род за-ре-вя-ла
среден род за-ре-вя-ло
множествено число за-ре-ве-ли

2. зарева — мн. ч.

зарева е производна форма на зарево (мн. ч.).

3. Зарева — женска форма

Зарева е производна форма на Зарев (женска форма).