заревете

Речник на българския език

1. заревете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заревете е производна форма на зарева (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заревете — повелително наклонение, мн. ч.

заревете е производна форма на зарева (повелително наклонение, мн. ч.).