запек

Речник на българския език

за̀пек — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Нередовно и трудно изпразване на червата. Болният имаше и запек.

Грешни изписвания (1)

  • запик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пек
непълен член за-пе-ка
пълен член за-пе-кът
мн.ч. за-пе-ци
членувано за-пе-ци-те
бройна форма за-пе-ка
звателна форма —

Връзки