закуча се

Речник на българския език

заку̀ча се преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

заку̀чиш се, мин. св. заку̀чих се, мин. прич. заку̀чил се, св.вж. закучвам се.

Грешни изписвания (7)

  • закуча си
  • закучъ се
  • закучъ си
  • зъкуча се
  • зъкуча си
  • зъкучъ се
  • зъкучъ си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ку-ча за-ку-чим
2 лице за-ку-чиш за-ку-чи-те
3 лице за-ку-чи за-ку-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ку-чих за-ку-чих-ме
2 лице за-ку-чи за-ку-чих-те
3 лице за-ку-чи за-ку-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ку-чех за-ку-чех-ме
2 лице за-ку-че-ше за-ку-чех-те
3 лице за-ку-че-ше за-ку-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закучил съм закучила съм закучило съм закучили сме
2 лице закучил си закучила си закучило си закучили сте
3 лице закучил е закучила е закучило е закучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закучил бях закучила бях закучило бяхме закучили
2 лице беше закучил беше закучила беше закучило бяхте закучили
3 лице беше закучил беше закучила беше закучило бяха закучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще закуча ще закучим
2 лице ще закучиш ще закучите
3 лице ще закучи ще закучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закучил ще съм закучила ще съм закучило ще сме закучили
2 лице ще си закучил ще си закучила ще си закучило ще сте закучили
3 лице ще е закучил ще е закучила ще е закучило ще са закучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да закуча щяхме да закучим
2 лице щеше да закучиш щяхте да закучите
3 лице щеше да закучи щяха да закучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закучил щях да съм закучила щях да съм закучило щяхме да сме закучили
2 лице щеше да си закучил щеше да си закучила щеше да си закучило щяхте да сте закучили
3 лице щеше да е закучил щеше да е закучила щеше да е закучило щяха да са закучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закучел съм закучела съм закучело съм закучели сме
2 лице закучел си закучела си закучело си закучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закучил съм закучила съм закучило съм закучили сме
2 лице закучил си закучила си закучило си закучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закучил била съм закучила било съм закучило били сме закучили
2 лице бил си закучил била си закучила било си закучило били сте закучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закуча щяла съм да закуча щяло съм да закуча щели сме да закучим
2 лице щял си да закучиш щяла си да закучиш щяло си да закучиш щели сте да закучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закучил щяла съм да съм закучила щяло съм да съм закучило щели сме да сме закучили
2 лице щял си да си закучил щяла си да си закучила щяло си да си закучило щели сте да сте закучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закучил бих закучила бих закучило бихме закучили
2 лице би закучил би закучила би закучило бихте закучили
3 лице би закучил би закучила би закучило биха закучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ку-чи за-ку-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ку-чен
непълен член за-ку-че-ния
пълен член за-ку-че-ни-ят
женски род за-ку-че-на
членувано за-ку-че-на-та
среден род за-ку-че-но
членувано за-ку-че-но-то
множествено число за-ку-че-ни
членувано за-ку-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ку-чил
непълен член за-ку-чи-лия
пълен член за-ку-чи-ли-ят
женски род за-ку-чи-ла
членувано за-ку-чи-ла-та
среден род за-ку-чи-ло
членувано за-ку-чи-ло-то
множествено число за-ку-чи-ли
членувано за-ку-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ку-чел
женски род за-ку-че-ла
среден род за-ку-че-ло
множествено число за-ку-че-ли