закучи

Речник на българския език

1. закучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закучи е производна форма на закуча се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. закучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закучи е производна форма на закуча се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. закучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закучи е производна форма на закуча се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. закучи — повелително наклонение, ед. ч.

закучи е производна форма на закуча се (повелително наклонение, ед. ч.).