закучел

Речник на българския език

1. закучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закучел е производна форма на закуча се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закучел е производна форма на закуча се (мин. деят. несв. прич. м. р.).