зако̀нник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. зако̀нници, (два) зако̀нника, м. Сборник със закони.
Грешни изписвания (7)
- законек
- законик
- законнек
- зъконек
- зъконик
- зъконнек
- зъконник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-кон-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | за-кон-ни-ка | |
| пълен член | за-кон-ни-кът | |
| мн.ч. | за-кон-ни-ци | |
| членувано | за-кон-ни-ци-те | |
| бройна форма | за-кон-ни-ка | |
| звателна форма | — | |