заклет

Речник на българския език

1. заклѐт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

заклѐта, заклѐто, мн. заклѐти, прил.
1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген.
2. Който е дал клетва.

Грешни изписвания (1)

  • зъклет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зак-лет
непълен член зак-ле-тия
пълен член зак-ле-ти-ят
ж. р. зак-ле-та
членувано зак-ле-та-та
ср. р. зак-ле-то
членувано зак-ле-то-то
мн. ч. зак-ле-ти
членувано зак-ле-ти-те

2. заклет — мин. страд. прич. м. р.

заклет е производна форма на закълна (мин. страд. прич. м. р.).