заинатявам се

Речник на българския език

заинатя̀вам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

заинатя̀ваш се, несв. и заинатя̀ се, св.
1. Започвам да се инатя.
2. Проявявам инат. Заинати се и се ожени за него.

Грешни изписвания (15)

  • заенатявам се
  • заенатявъм се
  • заенътявам се
  • заенътявъм се
  • заинатявъм се
  • заинътявам се
  • заинътявъм се
  • зъенатявам се
  • зъенатявъм се
  • зъенътявам се
  • зъенътявъм се
  • зъинатявам се
  • зъинатявъм се
  • зъинътявам се
  • зъинътявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-и-на-тя-вам за-и-на-тя-ва-ме
2 лице за-и-на-тя-ваш за-и-на-тя-ва-те
3 лице за-и-на-тя-ва за-и-на-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-и-на-тя-вах за-и-на-тя-вах-ме
2 лице за-и-на-тя-ва за-и-на-тя-вах-те
3 лице за-и-на-тя-ва за-и-на-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-и-на-тя-вах за-и-на-тя-вах-ме
2 лице за-и-на-тя-ва-ше за-и-на-тя-вах-те
3 лице за-и-на-тя-ва-ше за-и-на-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатявал съм заинатявала съм заинатявало съм заинатявали сме
2 лице заинатявал си заинатявала си заинатявало си заинатявали сте
3 лице заинатявал е заинатявала е заинатявало е заинатявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заинатявал бях заинатявала бях заинатявало бяхме заинатявали
2 лице беше заинатявал беше заинатявала беше заинатявало бяхте заинатявали
3 лице беше заинатявал беше заинатявала беше заинатявало бяха заинатявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заинатявам ще заинатяваме
2 лице ще заинатяваш ще заинатявате
3 лице ще заинатява ще заинатяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заинатявал ще съм заинатявала ще съм заинатявало ще сме заинатявали
2 лице ще си заинатявал ще си заинатявала ще си заинатявало ще сте заинатявали
3 лице ще е заинатявал ще е заинатявала ще е заинатявало ще са заинатявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заинатявам щяхме да заинатяваме
2 лице щеше да заинатяваш щяхте да заинатявате
3 лице щеше да заинатява щяха да заинатяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заинатявал щях да съм заинатявала щях да съм заинатявало щяхме да сме заинатявали
2 лице щеше да си заинатявал щеше да си заинатявала щеше да си заинатявало щяхте да сте заинатявали
3 лице щеше да е заинатявал щеше да е заинатявала щеше да е заинатявало щяха да са заинатявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатявал съм заинатявала съм заинатявало съм заинатявали сме
2 лице заинатявал си заинатявала си заинатявало си заинатявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заинатявал съм заинатявала съм заинатявало съм заинатявали сме
2 лице заинатявал си заинатявала си заинатявало си заинатявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заинатявал била съм заинатявала било съм заинатявало били сме заинатявали
2 лице бил си заинатявал била си заинатявала било си заинатявало били сте заинатявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заинатявам щяла съм да заинатявам щяло съм да заинатявам щели сме да заинатяваме
2 лице щял си да заинатяваш щяла си да заинатяваш щяло си да заинатяваш щели сте да заинатявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заинатявал щяла съм да съм заинатявала щяло съм да съм заинатявало щели сме да сме заинатявали
2 лице щял си да си заинатявал щяла си да си заинатявала щяло си да си заинатявало щели сте да сте заинатявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заинатявал бих заинатявала бих заинатявало бихме заинатявали
2 лице би заинатявал би заинатявала би заинатявало бихте заинатявали
3 лице би заинатявал би заинатявала би заинатявало биха заинатявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-и-на-тя-вай за-и-на-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-и-на-тя-вал
непълен член за-и-на-тя-ва-лия
пълен член за-и-на-тя-ва-ли-ят
женски род за-и-на-тя-ва-ла
членувано за-и-на-тя-ва-ла-та
среден род за-и-на-тя-ва-ло
членувано за-и-на-тя-ва-ло-то
множествено число за-и-на-тя-ва-ли
членувано за-и-на-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-и-на-тя-вал
женски род за-и-на-тя-ва-ла
среден род за-и-на-тя-ва-ло
множествено число за-и-на-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-и-на-тя-ващ
непълен член за-и-на-тя-ва-щия
пълен член за-и-на-тя-ва-щи-ят
женски род за-и-на-тя-ва-ща
членувано за-и-на-тя-ва-ща-та
среден род за-и-на-тя-ва-що
членувано за-и-на-тя-ва-що-то
множествено число за-и-на-тя-ва-щи
членувано за-и-на-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-и-на-тя-вай-ки