заинатявало

Речник на българския език

1. заинатявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заинатявало е производна форма на заинатявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заинатявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заинатявало е производна форма на заинатявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заинатявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заинатявало е производна форма на заинатявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заинатявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заинатявало е производна форма на заинатявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).