заговоря

Речник на българския език

загово̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

загово̀риш, мин. св. загово̀рих, мин. прич. загово̀рил, св.вж. [[заговарям 1 ._

Грешни изписвания (7)

  • заговоръ
  • загуворъ
  • загуворя
  • зъговоръ
  • зъговоря
  • зъгуворъ
  • зъгуворя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-го-во-ря за-го-во-рим
2 лице за-го-во-риш за-го-во-ри-те
3 лице за-го-во-ри за-го-во-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-го-во-рих за-го-во-рих-ме
2 лице за-го-во-ри за-го-во-рих-те
3 лице за-го-во-ри за-го-во-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-го-во-рех за-го-во-рех-ме
2 лице за-го-во-ре-ше за-го-во-рех-те
3 лице за-го-во-ре-ше за-го-во-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговорил съм заговорила съм заговорило съм заговорили сме
2 лице заговорил си заговорила си заговорило си заговорили сте
3 лице заговорил е заговорила е заговорило е заговорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заговорил бях заговорила бях заговорило бяхме заговорили
2 лице беше заговорил беше заговорила беше заговорило бяхте заговорили
3 лице беше заговорил беше заговорила беше заговорило бяха заговорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заговоря ще заговорим
2 лице ще заговориш ще заговорите
3 лице ще заговори ще заговорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заговорил ще съм заговорила ще съм заговорило ще сме заговорили
2 лице ще си заговорил ще си заговорила ще си заговорило ще сте заговорили
3 лице ще е заговорил ще е заговорила ще е заговорило ще са заговорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заговоря щяхме да заговорим
2 лице щеше да заговориш щяхте да заговорите
3 лице щеше да заговори щяха да заговорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заговорил щях да съм заговорила щях да съм заговорило щяхме да сме заговорили
2 лице щеше да си заговорил щеше да си заговорила щеше да си заговорило щяхте да сте заговорили
3 лице щеше да е заговорил щеше да е заговорила щеше да е заговорило щяха да са заговорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговорел съм заговорела съм заговорело съм заговорели сме
2 лице заговорел си заговорела си заговорело си заговорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговорил съм заговорила съм заговорило съм заговорили сме
2 лице заговорил си заговорила си заговорило си заговорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заговорил била съм заговорила било съм заговорило били сме заговорили
2 лице бил си заговорил била си заговорила било си заговорило били сте заговорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заговоря щяла съм да заговоря щяло съм да заговоря щели сме да заговорим
2 лице щял си да заговориш щяла си да заговориш щяло си да заговориш щели сте да заговорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заговорил щяла съм да съм заговорила щяло съм да съм заговорило щели сме да сме заговорили
2 лице щял си да си заговорил щяла си да си заговорила щяло си да си заговорило щели сте да сте заговорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заговорил бих заговорила бих заговорило бихме заговорили
2 лице би заговорил би заговорила би заговорило бихте заговорили
3 лице би заговорил би заговорила би заговорило биха заговорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-го-во-ри за-го-во-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-го-во-рен
непълен член за-го-во-ре-ния
пълен член за-го-во-ре-ни-ят
женски род за-го-во-ре-на
членувано за-го-во-ре-на-та
среден род за-го-во-ре-но
членувано за-го-во-ре-но-то
множествено число за-го-во-ре-ни
членувано за-го-во-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-го-во-рил
непълен член за-го-во-ри-лия
пълен член за-го-во-ри-ли-ят
женски род за-го-во-ри-ла
членувано за-го-во-ри-ла-та
среден род за-го-во-ри-ло
членувано за-го-во-ри-ло-то
множествено число за-го-во-ри-ли
членувано за-го-во-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-го-во-рел
женски род за-го-во-ре-ла
среден род за-го-во-ре-ло
множествено число за-го-во-ре-ли