щял съм да съм заговорил

Речник на българския език

1. щял съм да съм заговорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм заговорил е производна форма на заговоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).