заглушителен

Речник на българския език

заглушѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заглушѝтелна, заглушѝтелно, мн. заглушѝтелни, прил.
1. Който е много силен и заглушава, проглушава. Заглушителни викове.
2. Който се отнася до заглушител. Заглушително устройство.
нареч. заглушѝтелно.

Грешни изписвания (15)

  • заглошителен
  • заглошителин
  • заглошитилен
  • заглошитилин
  • заглушителин
  • заглушитилен
  • заглушитилин
  • зъглошителен
  • зъглошителин
  • зъглошитилен
  • зъглошитилин
  • зъглушителен
  • зъглушителин
  • зъглушитилен
  • зъглушитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. заг-лу-ши-те-лен
непълен член заг-лу-ши-тел-ния
пълен член заг-лу-ши-тел-ни-ят
ж. р. заг-лу-ши-тел-на
членувано заг-лу-ши-тел-на-та
ср. р. заг-лу-ши-тел-но
членувано заг-лу-ши-тел-но-то
мн. ч. заг-лу-ши-тел-ни
членувано заг-лу-ши-тел-ни-те