завтичвам се

Речник на българския език

завтѝчвам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

завтѝчваш се, несв. и завтека̀ се и завтѝчам се, св. Отправям се бързо към определено място или с определена цел. Завтекох се към магазина. Завтече се да помага.

Грешни изписвания (7)

  • завтичвъм се
  • зафтичвам се
  • зафтичвъм се
  • зъвтичвам се
  • зъвтичвъм се
  • зъфтичвам се
  • зъфтичвъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зав-тич-вам зав-тич-ва-ме
2 лице зав-тич-ваш зав-тич-ва-те
3 лице зав-тич-ва зав-тич-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зав-тич-вах зав-тич-вах-ме
2 лице зав-тич-ва зав-тич-вах-те
3 лице зав-тич-ва зав-тич-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зав-тич-вах зав-тич-вах-ме
2 лице зав-тич-ва-ше зав-тич-вах-те
3 лице зав-тич-ва-ше зав-тич-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завтичвал съм завтичвала съм завтичвало съм завтичвали сме
2 лице завтичвал си завтичвала си завтичвало си завтичвали сте
3 лице завтичвал е завтичвала е завтичвало е завтичвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завтичвал бях завтичвала бях завтичвало бяхме завтичвали
2 лице беше завтичвал беше завтичвала беше завтичвало бяхте завтичвали
3 лице беше завтичвал беше завтичвала беше завтичвало бяха завтичвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завтичвам ще завтичваме
2 лице ще завтичваш ще завтичвате
3 лице ще завтичва ще завтичват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завтичвал ще съм завтичвала ще съм завтичвало ще сме завтичвали
2 лице ще си завтичвал ще си завтичвала ще си завтичвало ще сте завтичвали
3 лице ще е завтичвал ще е завтичвала ще е завтичвало ще са завтичвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завтичвам щяхме да завтичваме
2 лице щеше да завтичваш щяхте да завтичвате
3 лице щеше да завтичва щяха да завтичват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завтичвал щях да съм завтичвала щях да съм завтичвало щяхме да сме завтичвали
2 лице щеше да си завтичвал щеше да си завтичвала щеше да си завтичвало щяхте да сте завтичвали
3 лице щеше да е завтичвал щеше да е завтичвала щеше да е завтичвало щяха да са завтичвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завтичвал съм завтичвала съм завтичвало съм завтичвали сме
2 лице завтичвал си завтичвала си завтичвало си завтичвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завтичвал съм завтичвала съм завтичвало съм завтичвали сме
2 лице завтичвал си завтичвала си завтичвало си завтичвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завтичвал била съм завтичвала било съм завтичвало били сме завтичвали
2 лице бил си завтичвал била си завтичвала било си завтичвало били сте завтичвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завтичвам щяла съм да завтичвам щяло съм да завтичвам щели сме да завтичваме
2 лице щял си да завтичваш щяла си да завтичваш щяло си да завтичваш щели сте да завтичвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завтичвал щяла съм да съм завтичвала щяло съм да съм завтичвало щели сме да сме завтичвали
2 лице щял си да си завтичвал щяла си да си завтичвала щяло си да си завтичвало щели сте да сте завтичвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завтичвал бих завтичвала бих завтичвало бихме завтичвали
2 лице би завтичвал би завтичвала би завтичвало бихте завтичвали
3 лице би завтичвал би завтичвала би завтичвало биха завтичвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зав-тич-вай зав-тич-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зав-тич-вал
непълен член зав-тич-ва-лия
пълен член зав-тич-ва-ли-ят
женски род зав-тич-ва-ла
членувано зав-тич-ва-ла-та
среден род зав-тич-ва-ло
членувано зав-тич-ва-ло-то
множествено число зав-тич-ва-ли
членувано зав-тич-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зав-тич-вал
женски род зав-тич-ва-ла
среден род зав-тич-ва-ло
множествено число зав-тич-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зав-тич-ващ
непълен член зав-тич-ва-щия
пълен член зав-тич-ва-щи-ят
женски род зав-тич-ва-ща
членувано зав-тич-ва-ща-та
среден род зав-тич-ва-що
членувано зав-тич-ва-що-то
множествено число зав-тич-ва-щи
членувано зав-тич-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зав-тич-вай-ки