заборчлея

Речник на българския език

заборчлѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

заборчлѐеш, мин. св. заборчля̀х, мин. прич. заборчля̀л, св.вж. заборчлявам.

Грешни изписвания (7)

  • заборчлеъ
  • забурчлеъ
  • забурчлея
  • зъборчлеъ
  • зъборчлея
  • зъбурчлеъ
  • зъбурчлея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бор-ч-лея за-бор-ч-ле-ем
2 лице за-бор-ч-ле-еш за-бор-ч-ле-е-те
3 лице за-бор-ч-лее за-бор-ч-ле-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бор-ч-лях за-бор-ч-лях-ме
2 лице за-бор-ч-ля за-бор-ч-лях-те
3 лице за-бор-ч-ля за-бор-ч-ля-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бор-ч-ле-ех за-бор-ч-ле-ех-ме
2 лице за-бор-ч-ле-е-ше за-бор-ч-ле-ех-те
3 лице за-бор-ч-ле-е-ше за-бор-ч-ле-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заборчлял съм заборчляла съм заборчляло съм заборчлели сме
2 лице заборчлял си заборчляла си заборчляло си заборчлели сте
3 лице заборчлял е заборчляла е заборчляло е заборчлели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заборчлял бях заборчляла бях заборчляло бяхме заборчлели
2 лице беше заборчлял беше заборчляла беше заборчляло бяхте заборчлели
3 лице беше заборчлял беше заборчляла беше заборчляло бяха заборчлели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заборчлея ще заборчлеем
2 лице ще заборчлееш ще заборчлеете
3 лице ще заборчлее ще заборчлеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заборчлял ще съм заборчляла ще съм заборчляло ще сме заборчлели
2 лице ще си заборчлял ще си заборчляла ще си заборчляло ще сте заборчлели
3 лице ще е заборчлял ще е заборчляла ще е заборчляло ще са заборчлели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заборчлея щяхме да заборчлеем
2 лице щеше да заборчлееш щяхте да заборчлеете
3 лице щеше да заборчлее щяха да заборчлеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заборчлял щях да съм заборчляла щях да съм заборчляло щяхме да сме заборчлели
2 лице щеше да си заборчлял щеше да си заборчляла щеше да си заборчляло щяхте да сте заборчлели
3 лице щеше да е заборчлял щеше да е заборчляла щеше да е заборчляло щяха да са заборчлели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заборчлеел съм заборчлеела съм заборчлеело съм заборчлеели сме
2 лице заборчлеел си заборчлеела си заборчлеело си заборчлеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заборчлял съм заборчляла съм заборчляло съм заборчлели сме
2 лице заборчлял си заборчляла си заборчляло си заборчлели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заборчлял била съм заборчляла било съм заборчляло били сме заборчлели
2 лице бил си заборчлял била си заборчляла било си заборчляло били сте заборчлели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заборчлея щяла съм да заборчлея щяло съм да заборчлея щели сме да заборчлеем
2 лице щял си да заборчлееш щяла си да заборчлееш щяло си да заборчлееш щели сте да заборчлеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заборчлял щяла съм да съм заборчляла щяло съм да съм заборчляло щели сме да сме заборчлели
2 лице щял си да си заборчлял щяла си да си заборчляла щяло си да си заборчляло щели сте да сте заборчлели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заборчлял бих заборчляла бих заборчляло бихме заборчлели
2 лице би заборчлял би заборчляла би заборчляло бихте заборчлели
3 лице би заборчлял би заборчляла би заборчляло биха заборчлели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бор-ч-лей за-бор-ч-лей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бор-ч-лял
непълен член за-бор-ч-ле-лия
пълен член за-бор-ч-ле-ли-ят
женски род за-бор-ч-ля-ла
членувано за-бор-ч-ля-ла-та
среден род за-бор-ч-ля-ло
членувано за-бор-ч-ля-ло-то
множествено число за-бор-ч-ле-ли
членувано за-бор-ч-ле-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бор-ч-ле-ел
женски род за-бор-ч-ле-е-ла
среден род за-бор-ч-ле-е-ло
множествено число за-бор-ч-ле-е-ли