заборчляло

Речник на българския език

1. заборчляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заборчляло е производна форма на заборчлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заборчляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заборчляло е производна форма на заборчлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).