забележителност

Речник на българския език

забележѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

забележителността̀, мн. забележѝтелности, ж. Обект в град, страна, който представлява интерес за посетители. Разглеждам забележителностите на града.

Грешни изписвания (32)

  • забележителнос
  • забележителнус
  • забележитилнос
  • забележитилнус
  • забелижителнос
  • забелижителнус
  • забелижитилнос
  • забелижитилнус
  • забилежителнос
  • забилежителнус
  • забилежитилнос
  • забилежитилнус
  • забилижителнос
  • забилижителнус
  • забилижитилнос
  • забилижитилнус
  • зъбележителнос
  • зъбележителнус
  • зъбележитилнос
  • зъбележитилнус
  • зъбелижителнос
  • зъбелижителнус
  • зъбелижитилнос
  • зъбелижитилнус
  • зъбилежителнос
  • зъбилежителнус
  • зъбилежитилнос
  • зъбилежитилнус
  • зъбилижителнос
  • зъбилижителнус
  • зъбилижитилнос
  • зъбилижитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-бе-ле-жи-тел-ност
членувано за-бе-ле-жи-тел-ност-та
мн.ч. за-бе-ле-жи-тел-нос-ти
членувано за-бе-ле-жи-тел-нос-ти-те
звателна форма