бележитост

Речник на българския език

бележѝтост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

бележитостта̀, мн. бележѝтости, ж.
1. Остар. Обикн. мн. Забележителност.
2. Бележита личност; знаменитост. Бележитост в оперното изкуство.

Грешни изписвания (15)

  • бележитуст
  • белижитост
  • белижитуст
  • билежитост
  • билежитуст
  • билижитост
  • билижитуст
  • бележитос
  • бележитус
  • белижитос
  • белижитус
  • билежитос
  • билежитус
  • билижитос
  • билижитус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ле-жи-тост
членувано бе-ле-жи-тост-та
мн.ч. бе-ле-жи-тос-ти
членувано бе-ле-жи-тос-ти-те
звателна форма