забатача

Речник на българския език

забата̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

забата̀чиш, мин. св. забата̀чих, мин. прич. забата̀чил, св.вж. забатачвам.

Грешни изписвания (7)

  • забатачъ
  • забътача
  • забътачъ
  • зъбатача
  • зъбатачъ
  • зъбътача
  • зъбътачъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ба-та-ча за-ба-та-чим
2 лице за-ба-та-чиш за-ба-та-чи-те
3 лице за-ба-та-чи за-ба-та-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ба-та-чих за-ба-та-чих-ме
2 лице за-ба-та-чи за-ба-та-чих-те
3 лице за-ба-та-чи за-ба-та-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ба-та-чех за-ба-та-чех-ме
2 лице за-ба-та-че-ше за-ба-та-чех-те
3 лице за-ба-та-че-ше за-ба-та-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забатачил съм забатачила съм забатачило съм забатачили сме
2 лице забатачил си забатачила си забатачило си забатачили сте
3 лице забатачил е забатачила е забатачило е забатачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забатачил бях забатачила бях забатачило бяхме забатачили
2 лице беше забатачил беше забатачила беше забатачило бяхте забатачили
3 лице беше забатачил беше забатачила беше забатачило бяха забатачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забатача ще забатачим
2 лице ще забатачиш ще забатачите
3 лице ще забатачи ще забатачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забатачил ще съм забатачила ще съм забатачило ще сме забатачили
2 лице ще си забатачил ще си забатачила ще си забатачило ще сте забатачили
3 лице ще е забатачил ще е забатачила ще е забатачило ще са забатачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забатача щяхме да забатачим
2 лице щеше да забатачиш щяхте да забатачите
3 лице щеше да забатачи щяха да забатачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забатачил щях да съм забатачила щях да съм забатачило щяхме да сме забатачили
2 лице щеше да си забатачил щеше да си забатачила щеше да си забатачило щяхте да сте забатачили
3 лице щеше да е забатачил щеше да е забатачила щеше да е забатачило щяха да са забатачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забатачел съм забатачела съм забатачело съм забатачели сме
2 лице забатачел си забатачела си забатачело си забатачели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забатачил съм забатачила съм забатачило съм забатачили сме
2 лице забатачил си забатачила си забатачило си забатачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забатачил била съм забатачила било съм забатачило били сме забатачили
2 лице бил си забатачил била си забатачила било си забатачило били сте забатачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забатача щяла съм да забатача щяло съм да забатача щели сме да забатачим
2 лице щял си да забатачиш щяла си да забатачиш щяло си да забатачиш щели сте да забатачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забатачил щяла съм да съм забатачила щяло съм да съм забатачило щели сме да сме забатачили
2 лице щял си да си забатачил щяла си да си забатачила щяло си да си забатачило щели сте да сте забатачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забатачил бих забатачила бих забатачило бихме забатачили
2 лице би забатачил би забатачила би забатачило бихте забатачили
3 лице би забатачил би забатачила би забатачило биха забатачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ба-та-чи за-ба-та-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ба-та-чен
непълен член за-ба-та-че-ния
пълен член за-ба-та-че-ни-ят
женски род за-ба-та-че-на
членувано за-ба-та-че-на-та
среден род за-ба-та-че-но
членувано за-ба-та-че-но-то
множествено число за-ба-та-че-ни
членувано за-ба-та-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ба-та-чил
непълен член за-ба-та-чи-лия
пълен член за-ба-та-чи-ли-ят
женски род за-ба-та-чи-ла
членувано за-ба-та-чи-ла-та
среден род за-ба-та-чи-ло
членувано за-ба-та-чи-ло-то
множествено число за-ба-та-чи-ли
членувано за-ба-та-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ба-та-чел
женски род за-ба-та-че-ла
среден род за-ба-та-че-ло
множествено число за-ба-та-че-ли