забатачела

Речник на българския език

1. забатачела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забатачела е производна форма на забатача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забатачела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

забатачела е производна форма на забатача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).