жълтък

Речник на българския език

жълтъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. жълтъ̀ци, (два) жълтъ̀ка, м. Гъсто жълто вещество, представляващо вътрешната част на птиче яйце.
прил. жълтъ̀чен, жълтъ̀чена, жълтъ̀чено, мн. жълтъ̀чени.

Грешни изписвания (1)

  • жалтък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жъл-тък
непълен член жъл-тъ-ка
пълен член жъл-тъ-кът
мн.ч. жъл-тъ-ци
членувано жъл-тъ-ци-те
бройна форма жъл-тъ-ка
звателна форма