жребец

Речник на българския език

жребѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. жребцѝ,(два) жребѐца, м.
1. Породист кон за разплод. Купиха жребци от скъпа порода.
2. Буен млад кон за езда. Възседна белия си жребец.
3. Прен. Буен млад мъж.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • жрибец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жре-бец
непълен член жре-бе-ца
пълен член жре-бе-цът
мн.ч. жреб-ци
членувано жреб-ци-те
бройна форма жреб-ци
звателна форма жре-бе-цо