ат — Речник на българския език

ат — съществително име, мъжки род (тип 1)

а̀тът, а̀та, мн. а̀тове, (два) а̀та, м. Разг.
1. Буен, добре гледан кон.
2. Жребец.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.