жертвеник

Речник на българския език

жѐртвеник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. жѐртвеници, (два) жѐртвеника, м. В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • жертвенек
  • жертвинек
  • жертвиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жер-т-ве-ник
непълен член жер-т-ве-ни-ка
пълен член жер-т-ве-ни-кът
мн.ч. жер-т-ве-ни-ци
членувано жер-т-ве-ни-ци-те
бройна форма жер-т-ве-ни-ка
звателна форма