жабо

Речник на българския език

жабо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. жаба̀, ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза.

Грешни изписвания (1)

  • жъбо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жа-бо
членувано жа-бо-то
мн.ч. жа-ба
членувано жа-ба-та