жаба

Речник на българския език

1. жа̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. жа̀би, ж. Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво. Жабите квакат в блатото.
Гръдна жаба. — Болест на сърцето, стенокардия.

Грешни изписвания (1)

  • жабъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жа-ба
членувано жа-ба-та
мн.ч. жа-би
членувано жа-би-те
звателна форма

2. жаба — мн. ч.

жаба е производна форма на жабо (мн. ч.).