еснафщина

Речник на българския език

есна̀фщина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Духовна ограниченост; проява на еснаф (в 3 знач.).

Грешни изписвания (15)

  • еснафштена
  • еснафштенъ
  • еснафштина
  • еснафштинъ
  • еснафщена
  • еснафщенъ
  • еснафщинъ
  • иснафштена
  • иснафштенъ
  • иснафштина
  • иснафштинъ
  • иснафщена
  • иснафщенъ
  • иснафщина
  • иснафщинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-наф-щи-на
членувано ес-наф-щи-на-та
мн.ч. ес-наф-щи-ни
членувано ес-наф-щи-ни-те
звателна форма