простотия

Речник на българския език

простотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. простотии, ж.
1. Качество или проява на прост (в 6 и 7 знач. ) човек.
2. Само ед. Всички прости, неуки хора; прост народ.

Грешни изписвания (4)

  • простотиъ
  • простутия
  • прустотия
  • прустутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-то-тия
членувано прос-то-ти-я-та
мн.ч. прос-то-тии
членувано прос-то-ти-и-те
звателна форма