простотѝя — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
мн. простотии, ж.
1. Качество или проява на прост (в 6 и 7 знач. ) човек.
2. Само ед. Всички прости, неуки хора; прост народ.
1. Качество или проява на прост (в 6 и 7 знач. ) човек.
2. Само ед. Всички прости, неуки хора; прост народ.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- простотиъ
- простутия
- прустотия
- прустутия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | прос-то-тия | |
---|---|---|
членувано | прос-то-ти-я-та | |
мн.ч. | прос-то-тии | |
членувано | прос-то-ти-и-те | |
звателна форма | — |