есенце

Речник на българския език

есенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. есен-це
членувано есен-це-то
мн.ч. есен-ца
членувано есен-ца-та