епителий

Речник на българския език

епителий съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-те-лий
непълен член епи-те-лия
пълен член епи-те-ли-ят
мн.ч. епи-те-лии
членувано епи-те-ли-и-те
бройна форма епи-те-лия
звателна форма