епикуреец

Речник на българския език

епикурѐец съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

мн. епикурѐйци, м. Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта.
прил. епикурѐйски, епикурѐйска, епикурѐйско, мн. епикурѐйски.

Грешни изписвания (15)

  • епекореец
  • епекореиц
  • епекуреец
  • епекуреиц
  • епикореец
  • епикореиц
  • епикуреиц
  • ипекореец
  • ипекореиц
  • ипекуреец
  • ипекуреиц
  • ипикореец
  • ипикореиц
  • ипикуреец
  • ипикуреиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-ку-ре-ец
непълен член епи-ку-ре-е-ца
пълен член епи-ку-ре-е-цът
мн.ч. епи-ку-рей-ци
членувано епи-ку-рей-ци-те
бройна форма епи-ку-рей-ци
звателна форма епи-ку-ре-е-цо