елитен

Речник на българския език

елѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. елѝт

Грешни изписвания (3)

  • елитин
  • илитен
  • илитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ели-тен
непълен член елит-ния
пълен член елит-ни-ят
ж. р. елит-на
членувано елит-на-та
ср. р. елит-но
членувано елит-но-то
мн. ч. елит-ни
членувано елит-ни-те