електрик

Речник на българския език

електрѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

прил., неизм. За цвят — синьо-зелен.

Грешни изписвания (3)

  • еликтрик
  • илектрик
  • иликтрик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-т-рик
непълен член елек-т-ри-ка
пълен член елек-т-ри-кът
мн.ч. елек-т-ри-ци
членувано елек-т-ри-ци-те
бройна форма елек-т-ри-ка
звателна форма