елек

Речник на българския език

елѐк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. елѐци, (два) елѐка, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред.
същ. умал. елѐче, мн. елѐчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • илек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек
непълен член еле-ка
пълен член еле-кът
мн.ч. еле-ци
членувано еле-ци-те
бройна форма еле-ка
звателна форма