еквивалентен

Речник на българския език

еквивалѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

еквивалѐнтна, еквивалѐнтно, мн. еквивалѐнтни, прил. Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. Еквивалентен обмен.
нареч. еквивалѐнтно.
същ. еквивалѐнтност, еквивалентността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • еквевалентен
  • еквевалентин
  • еквевълентен
  • еквевълентин
  • еквивалентин
  • еквивълентен
  • еквивълентин
  • иквевалентен
  • иквевалентин
  • иквевълентен
  • иквевълентин
  • иквивалентен
  • иквивалентин
  • иквивълентен
  • иквивълентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-ви-ва-лен-тен
непълен член ек-ви-ва-лен-т-ния
пълен член ек-ви-ва-лен-т-ни-ят
ж. р. ек-ви-ва-лен-т-на
членувано ек-ви-ва-лен-т-на-та
ср. р. ек-ви-ва-лен-т-но
членувано ек-ви-ва-лен-т-но-то
мн. ч. ек-ви-ва-лен-т-ни
членувано ек-ви-ва-лен-т-ни-те