едновръстник

Речник на българския език

едновръстник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • едновръсник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-нов-ръс-т-ник
непълен член ед-нов-ръс-т-ни-ка
пълен член ед-нов-ръс-т-ни-кът
мн.ч. ед-нов-ръс-т-ни-ци
членувано ед-нов-ръс-т-ни-ци-те
бройна форма ед-нов-ръс-т-ни-ка
звателна форма