едновременно

Речник на българския език

1. едноврѐменно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • едновременну
  • едновремено
  • едновремену
  • едновреминно
  • едновреминну
  • едновремино
  • едновремину
  • еднувременно
  • еднувременну
  • еднувремено
  • еднувремену
  • еднувреминно
  • еднувреминну
  • еднувремино
  • еднувремину

2. едновременно — ср. р.

едновременно е производна форма на едновременен (ср. р.).