единак

Речник на българския език

едина̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. едина̀ци, (два) едина̀ка, м.
1. Вълк, който ловува и живее сам.
2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам.

Грешни изписвания (3)

  • еденак
  • иденак
  • идинак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-нак
непълен член еди-на-ка
пълен член еди-на-кът
мн.ч. еди-на-ци
членувано еди-на-ци-те
бройна форма еди-на-ка
звателна форма