евролице

Речник на българския език

евролице съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-ро-ли-це
членувано ев-ро-ли-це-то
мн.ч. ев-ро-ли-ца
членувано ев-ро-ли-ца-та