дюшек

Речник на българския език

дюшѐк — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. дюшѐци, (два) дюшѐка, м. Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между пружината на легло и чаршафа).

Грешни изписвания (2)

  • дйошек
  • дйушек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-шек
непълен член дю-ше-ка
пълен член дю-ше-кът
мн.ч. дю-ше-ци
членувано дю-ше-ци-те
бройна форма дю-ше-ка
звателна форма —

Връзки