дупенце

Речник на българския език

дупенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-пен-це
членувано ду-пен-це-то
мн.ч. ду-пен-ца
членувано ду-пен-ца-та