друм

Речник на българския език

1. друм — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

дру̀мът, дру̀ма, мн. дру̀мове и дру̀ми, (два) дру̀ма. Път.
• Царски друм. — Широк и удобен път.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. друм
непълен член дру-ма
пълен член дру-мът
мн.ч. дру-ми
членувано дру-ми-те
бройна форма дру-ма
звателна форма —

2. друм — съществително име, мъжки род (тип 37a) редактиране

Значение

дру̀мът, дру̀ма, мн. дру̀мове и дру̀ми, (два) дру̀ма. Път.
• Царски друм. — Широк и удобен път.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. друм
непълен член дру-ма
пълен член дру-мът
мн.ч. дру-ми-ща
членувано дру-ми-ща-та
бройна форма дру-ма
звателна форма —

Връзки