драгинко

Речник на българския език

драгѝнко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. драгѝнковци, м. Диал. По-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му.

Грешни изписвания (3)

  • драгинку
  • дръгинко
  • дръгинку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дра-гин-ко
непълен член дра-гин-ко-то
пълен член дра-гин-ко-то
мн.ч. дра-гин-ков-ци
членувано дра-гин-ков-ци-те
бройна форма дра-гин-ков-ци
звателна форма дра-гин-ко