достлук

Речник на българския език

достлу̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Отношение на достове; приятелство.

Грешни изписвания (1)

  • дустлук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дос-т-лук
непълен член дос-т-лу-ка
пълен член дос-т-лу-кът
мн.ч. дос-т-лу-ци
членувано дос-т-лу-ци-те
бройна форма дос-т-лу-ка
звателна форма